Изменения на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води
На 26 октомври 2022 г. Европейската комисия обяви промени в Директивата за пречистването на градските отпадъчни води („Директивата“). От приемането ѝ през 1991 г. основната цел на Директивата е „да защити околната среда от неблагоприятните въздействия на заустването на отпадъчни води от градски източници и специфични промишлени отрасли“.
Ключови моменти
- Тъй като настоящата директива за пречистване на отпадъците е съсредоточена върху замърсяването от битови източници, събирани и пречиствани в централизирани съоръжения, по-малко внимание е отделено на други източници на градско замърсяване, които сега стават доминиращи, по-специално на нови замърсители като микропластмаси или микрозамърсители.
- Новите промени в Директивата ще бъдат приведени в съответствие с европейската Зелена сделка и са един от резултатите от плана за действие на ЕС за нулево замърсяване.
Основни промени
Обхватът на Директивата ще бъде разширен до агломерации с еквивалент на населението (“е.ж.”) над 1 000 души, като сегашното изискване е за 2 000 е.ж.
Всички съоръжения за пречистване на отпадъчни води в държавите членки с еквивалент над 10 000 е.ж. ще трябва да постигнат енергийна неутралност. Това означава, че енергията, използвана от сектора, ще трябва да е еквивалентна на енергията, произведена от възобновяеми източници.
Освен това, за да се намали замърсяването, дължащо се на дъждовната вода, ще се даде приоритет на превантивните мерки, включващи зелена инфраструктура и оптимизиране на съществуващите системи за събиране, съхранение и пречистване, също и чрез по-добро използване на цифровизацията.
Новите стандарти за изпускане на хранителни вещества ще се прилагат систематично за всички по-големи съоръжения над 100 000 е.ж., но също така и за всички съоръжения над 10 000 е.ж., разположени в райони, където еутрофикацията продължава да бъде проблем. Освен това ще бъдат установени нови гранични стойности за микрозамърсителите, които изискват допълнително третиране.
Ще бъде създадена система за отговорност на производителя, насочена към фармацевтичните продукти и продуктите за лична хигиена – двата основни източника на вредни микрозамърсители, за да се покрият допълнителните разходи за третиране на микрозамърсителите и да се стимулира пускането на пазара на ЕС на по-малко вредни продукти.
Времева рамка
Времевият хоризонт за осъществяване на всички промени е 2040 г. Ще бъдат поставени и междинни цели, за да се гарантира постепенното прилагане на Директивата, да се проследи напредъкът на държавите членки и да се отстранят закъсненията.
Въздействие върху околната среда
Замърсяването на водите ще намалее с повече от 365 хил. тона. Освен това емисиите на микропластмаса ще бъдат намалени с 9 %.
Емисиите на парникови газове ще бъдат намалени с 4,86 млн. тона, което представлява 37,32 % от предотвратимите емисии от сектора на пречистването на отпадъчни води. Освен това в сравнение с 1990 г. емисиите на парникови газове ще намалеят с до 60 % до 2040 г.
Правилното прилагане на новите промени до 2040 г. ще спести почти 3 млрд. евро годишно в целия ЕС от разходи за пречистване на отпадъчни води.
Бизнес възможности
Възможностите за бизнес следва да бъдат внимателно разгледани, особено с оглед на настоящата ситуация във водния сектор в България.
От една страна, секторът разчита на инвестиции основно от фондовете на ЕС, които за три програмни периода (2007 – 2027 г.) възлизат на около 4,5 млрд. лв. От друга страна, секторът се нуждае от допълнителни инвестиции и страда от остаряла инфраструктура, която губи около 60% от водата, и декапитализирани ВиК оператори поради нарастващите цени на електроенергията и материалите. В допълнение към горното, от 2019 г. някои експерти в България оценяват необходимите средства за модернизиране на ВиК инфраструктурата на страната на 11 млрд. лева, или приблизително 11% от БВП на България за 2019 г. Оценките за 2019 г. със сигурност ще се увеличат с оглед на новите промени в ЗУТ.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че почти всички ВиК оператори в България са 100 процента държавна собственост или смесена собственост с преобладаващо държавно участие по схемата 51:49 процента, като 49 процента е делът на общинската собственост или на частен оператор. Единствено собствеността в “Софийска вода” е 77,1 към 22,9 процента в полза на частния оператор.
Единственото, което остава сигурно от гореизложеното, е, че инвестициите в сектора са неизбежни. Единственият нерешен въпрос е откъде ще дойдат парите – от държавата или от публично-частно партньорство.
