Емисии и Енергетика
В края на миналата година стана ясно, че като част от пакета „Подготвени за цел 55“ до 2030 г. България трябва да намали с 10 на сто вредните емисии в сравнение с показателите от 1990 г. За отделните държави целите за намаляване на емисиите варират от 10 до 50%. Те са изчислени въз основата на БВП на глава от населението и ефективността на разходите.
Всяка година страните членки ще трябва да гарантират, че не надвишават годишните квоти от вредни емисии, а за да има повече отчетност, Европейската комисия ще огласява публично информацията за действията на всяка държава по това направление.
В началото на месец януари от изказване служебният министър-председател Гълъб Донев в Карлово обаче стана ясно, че България настоява пред Европейската комисия за отсрочка на 10% намаляване на вредните емисии. „Ние сме в постоянен контакт с различните служби на Европейската комисия. Имаме възможност да предоговорим някои от параметрите в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) заложен от предходното правителство, ако това се възприеме от ЕК естествено, тъй като ПВУ ни задължава да намалим с 10% въглеродните емисии. За нас това не е приемливо и настояваме пред ЕК този поет от предходното правителство ангажимент да бъде отсрочен във времето“, заяви той.
В допълнение на горното изказване по-късно в края на януари на форума „Българската енергетика – Стратегия 2023 – 2053“, организиран от Министерството на енергетиката, служебното правителство представи национална стратегия в енергийния сектор за следващите 30 години. Тя включва четири нови ядрени реактора, но и използване на въглища до 2030 г., когато тепърва да започне процесът по декарбонизация, който Европейската комисия очаква в много по-кратки срокове.
Ще продължим да следим темата за емисиите и енергетиката в развитие.
